„Трихобиом" описва всички бактерии и гъбички, които живеят по скалпа ни, включително в самия космен фоликул. Други срещани термини в научната литература могат да бъдат и scalp microbiome, scalp microbiota или hair follicle microbiome
Изследванията показват, че тези микроорганизми не стоят само на повърхността на кожата. Те живеят и навътре, в различни части на самия фоликул. Най-често срещаните видове, които учените изследват, са Cutibacterium, Staphylococcus, Corynebacterium и Malassezia.
Доскоро научната литература делеше микроорганизмите по скалпа на „добри" и „лоши". Днес науката гледа на нещата по-комплексно: кои видове живеят заедно, къде точно се намират, каква роля играе себумът (мазнината на кожата) и как имунната система реагира на всичко това.
Съвременните твърдения сочат, че здравето на скалпа зависи от баланса между различните микроорганизми, а не от това дали присъства или липсва точно определен вид.
Когато балансът на микроорганизмите се наруши, това се нарича дисбиоза. Учените са установили дисбиоза при няколко състояния на скалпа, включително:
Изследванията в тази област сравняват здрав скалп с такъв, засегнат от пърхот, или проверяват как мазнината по кожата се свързва с микроорганизмите при косопад. Други проучват дали процедури като PLRP. (плазмотерапия) променят състава на микроорганизмите по скалпа.
Ключово ограничение, което важи за голяма част от тази област на изследване, е фактът, че даден микробен профил се среща по-често при определено заболяване, не означава, че този профил е причината за заболяването. Връзката, която учените откриват, засега е само статистическа, а не доказана причинност.
Например, при хора с андрогенна алопеция се забелязват разлики в микробиома на скалпа и на червата, спрямо хора без това състояние. Но това само по себе си не доказва, че микроорганизмите причиняват косопада. По същия начин, малки проучвания показват промени в микробиома след PLRP лечение, но резултатите са само предварителни и трябва да се потвърдят с повече, по-мащабни изследвания.
Актуалните изследвания в тази област следват сравнително ясна логика. Първо учените изясняват коя микрофлора е нормална за здравия скалп и фоликул. След това картографират къде точно се разполагат отделните микроорганизми. Оттам преминават към изследване на дисбиозата и възпалението при конкретни заболявания на скалпа и различни форми на алопеция. Финалната цел е да се стигне до нови диагностични и терапевтични приложения.
Tрихобиомът е област, която все още се развива, но вече показва обещаваща посока за бъдещето на трихологията.
Балансът на скалпа е само една част от цялостната картина при косопад или пърхот. Запазете трихологичен преглед, за да получите точна диагноза, основана на установените клинични критерии.
Трихобиомът е термин, описващ съвкупността от микроорганизми (основно бактерии и гъбички), обитаващи скалпа и различните части на космения фоликул, включително по-дълбоките му отдели, а не само видимата повърхност на кожата.
Най-често изследваните видове са Cutibacterium, Staphylococcus, Corynebacterium и Malassezia. По-важен от самото им присъствие е балансът между тях.
Не непременно. Изследванията показват връзка между микробна дисбиоза и определени състояния на скалпа, но все още не е доказано, че дисбиозата е причината.
Не. Изследванията в тази област все още се развиват. Точната диагноза все още минава през утвърдени клинични методи, независимо от обещаващите бъдещи насоки на изследванията върху микробиома.
Да, проучвания при хора с андрогенна алопеция показват известна връзка между двата микробиома. Но и тук причинността не е доказана, засега знаем само, че съществува асоциация.