Генетична предразположеност:
Наследствените фактори имат огромно значение при развитието на себорея. В много случаи, ако в семейството има история за себорея и/или други кожни заболявания от групата на дерматозите, шансът за развитие на себореен дерматит нараства. Това се дължи на унаследената склонност към нарушения в регулацията на мастната секреция и имунната реакция на кожата.
Себорея или наличието на мазен скалп (не е задължително)
Въпреки че себореята и мазният скалп не са задължителни предпоставки за развитие на себореен дерматит, те създават благоприятни условия за неговата проява. Повишеното производство на себум може да стимулира растежа на дрождите от рода Malassezia, които се свързват с възпалението на кожата, характерно за себореен дерматит.
Дефицит на цинк
Цинкът е ключов минерал за здравето на кожата и регулирането на мастната секреция. Недостигът на цинк може да доведе до нарушена бариерна функция на кожата, което я прави по-податлива на възпаление и инфекции. Също така, дефицитът на цинк може да повиши риска от развитие на възпалителни процеси и да влоши състояния като акне, и себореен дерматит.
Връзка между дефицит на биотин и хранителната алергия при кърмачетата (тази връзка не е потвърдена категорично)
Биотинът, известен още като витамин B7 или витамин H, играе важна роля в метаболизма на мастните киселини и поддържането на здрава кожа.
Предполага се, че дефицитът на биотин може да е свързан със себореен дерматит при кърмачета, особено при тези с хранителни алергии. Въпреки това, тази връзка все още не е напълно потвърдена и изисква допълнителни изследвания.
Повишена мастна секреция - понякога акне
Повишената секреция на себум води до омазняване на кожата и косата, което създава благоприятна среда за развитие на дрожди и бактерии. Това не само увеличава риска от себореен дерматит, но може да доведе и до развитие на акне. Акнето и себореята често са свързани, като и двете състояния се влошават при повишена мастна секреция.
Кандида албиканс
Candida albicans е гъбичен организъм, който обитава кожата и лигавиците на много хора без да причинява проблеми. Въпреки че, някои изследвания предполагат връзка между Candida и себореен дерматит, научните доказателства за това са противоречиви. Повечето специалисти смятат, че макар Candida да може да усложни състоянието, тя не е основен причинител на себореен дерматит.